3. Archanthropinae, най–древни човеци (Homo erectus)
Живели са през периода гюнц до миндел преди 1,200 млн до 200 хил. години. Живели са в пещери, но са строили и жилища. Мозъкът им е бил 800 – 1000 г. Имали са нечленоразделна реч. С появата им са започнали интензивни процеси: 1) морфологична еволюция на мозъка, зъбите и черепа и по – бавна ( посткраниална ) на скелета. 2) прогресивно развитие на производството на оръдия на труда през шелския и ашелския период. На височина са достигали 160 – 170 см.
Геологичните изследвания показват, че тези хора са познавали и използвали огъня, който е поддържан сигурно в продължение на десетилетия на едно и също място. Огънят е бил използван не само за осветление, за отопление и като защита от хищници, но и за приготвяне на храна. Това предполага по – високо развита мисловна способност и по – нататъшно развитие на социалните взаимоотношения, които са били важен фактор за развитието на мозъка. Най – древните човеци, които живели стадно, вероятно вече са общували словесно за разлика от прачовеците.
Използвана литература:
„ От къде е дошъл човекът „; Артур Винделбанд; Земиздат, София, 1983
Няма коментари:
Публикуване на коментар