4. Palaeoanthropinae ( стари човеци ), Homo sapiens neanderthalensis ( неандерталски човек ).
Първия палеоантроп е открит в долината на р. Неандер ( Германия ), откъдето идва името неандерталец. Палеоантропите са междинното звено между архантропите и неоантропите и са по – близо до съвременния човек, но се различават от него по строежа си и по устройството на черепа. Гръбначния стълб на палеоантропите е бил превит и без 5-те извивки, които са характерни за съвременния човек. Черепът му е бил дълъг, тилът нисък, челния лоб силно наклонен и с изпъкнали надвеждни дъги. Лицето е било с едва очертана и дръпната назад брадичка, зъбите са били големи. На височина палеоантропа е достигал 155 – 165 см. Имал е големи ръце с едри, плоски фаланги, на които е липсвала подвижността, характерна за съвременния човек. Неандерталецът не е могъл да хваща, а само грубо е сграбчвал предметите.
Силно са били развити челните и теменните лобове, което дава основание да се предполага появата на духовен живот и логично мислене. Все още е липсвала ясна членоразделна реч. Оръдията на труда при палеоантропа са били по – съвършени, отколкото при архантропа.
Използвана литература:
„ От къде е дошъл човекът „; Артур Винделбанд; Земиздат, София, 1983
Няма коментари:
Публикуване на коментар