Плацебо ефект

Плацебо ( placebo — ′трябва да угаждам′) е всяка симулирана, иначе медицински неефективна интервенция (операция, химически разтвор, хапче или психотерапия), която се назначава с предполагаемо терапевтично въздействие, каквото всъщност няма. Понякога пациенти, получаващи плацебо лечение (инертно вещество, напр. захарно хапче), за което обаче вярват, че е ефективна интервенция, могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние — ефект, наричан плацебо ефект.

Учените твърдят, че при плацебо ефекта, се активира древен еволюционен механизъм, позволяващ на нервната система да регулира силата на имунната система.
При плацебо ефекта човек си мисли, че изпива лекарство, в резултат на което оздравява, а в същност вместо истинско лекарство му е дадено нещо безобидно. От този ефект произлизат и следните въпроси: Защо въпреки, лъжливата таблетка организма се държи по начина по който би се държал ако е истинско лекарство ? Какви са еволюционните съображения, които водят до възникването на този интересен феномен?
От доста време биолозите се опитват да намерят точните отговори на тези въпроси. Първите хипотези обясняващи ефекта плацебо се появяват преди около 10 г. Тогава е установено, че подобен ефект се проявява също и при животните. Правени са опити с джунгалски хамстери, които поставени под зимно осветление – дълга нощ и кратък ден, то имунната система реагира на инфекцията слабо. При лятно осветление обаче – дълъг ден и кратка нощ, то имунният отговор в резултат на инфекция е доста по-силен. Нещо подобно се получава и при хората приемайки плацебо – имунният отговор е два пъти по-силен. Изводът е, че имунната система реагира в зависимост от данните, които мозъка й предоставя.
Тогава са предположили, че слабата инфекция не предизвиква силен имунен отговор, а дори напротив – оставят се на самотек. Тоест за да има пълноценен имунен отговор е необходима сериозна опасност. Това е така, понеже силната имунна реакция изразходва прекалено много ресурси, а от там може дори да настъпи увреждане на организма. Ако обаче на организма усети външна помощ, имунната система се активира.
При опитът с хамстерите по-дългият ден съответства на лятото – сезонът, през който храната е в изобилие, няма недостиг на ресурси т.е имунната система може да реагира активно. При плацебо мозъкът си „мисли” че лекарствата предоставяни от вън ще отслабят инфекцията и имунната система ще се пребори по-лесно. В резултат на това имунната реакция ще бъде кратка и без голям разход на ресурси.
В продължение на доста тези разсъждения са само хипотеза, докато учени от Бристолския университет не измислят математически модел, потвърждаващ всичко това. Учените се опират най-вече на еволюцията и екологията, от колкото на физиологията. Установено е, че при променящи се външни условия на живот и местообитание, животните ще живеят толкова по-дълго и ще имат толкова по-голямо потомство, колкото по-рядко се активира имунен отговор. Както и обратното – при непроменяща се околна среда и външни условия, които са благоприятни за своите обитатели – то еволюционния напредък се определя от бързината, с която имунната система се справя с инфекцията.
Иначе казано при кризисни условия и нестабилност е по-удобно да се поддържа военно положение с инфекциите, а имунният отговор да се отлага колкото се може повече. И обратно – при благоприятни условия се предпочита справяне с инфекцията по възможно най-бързия начин. Това представлява и еволюционното обяснение на плацебо ефекта – таблетката се счита за външна помощ и настъпване на по-добри условия.

В последните няколко хиляди години, човекът усилено се опитва да си осигури по-стабилни условия. Способността за реакция при употреба на плацебо обаче показва, че нашето подсъзнание не е напълно привикнало към променящите се условия.
Според тази хипотеза има връзка между висшата нервна дейност и имунитета. Скептиците биха казали, че това са само компютърни изчисления и теоретични доказателства, но подобни резултати са били получени и при изследване на влиянието, което нервната система оказва върху алергичната реакция при човека.

Източник: http://cheti.info