Обществените, моралните и философските проблеми на човека не може да се разглеждат, без да се използват знанията на биологията. За нея важи мисълта на проф. Опенхаймер, лауреат на Нобелова награда, че сега всеки 10 години в областта на науките се получава такава информация, за която преди са били необходими столетия. Парадоксално е, че човек проявява по-голям интерес към духовния си живот, отколкото към произхода си. Това се дължи на развитието на науката и техниката, както и дълбоки психологически предпоставки. Знанията за произхода на човека са малко популяризирани.
Човека е произлязъл от животните след дълга еволюция, но той е станал разумен човек и неговия живот протича само в общество. Като всички живи същества, човека представлява краен етап на дълги преобразувания – еволюция. Днешния разумен човек, който населява цялата планета, се е появил от друго слабо еволюирало същество. Ако се направи кратък преглед на историята на живота, ще се стигне до началото на приматите, после до бозайниците, земноводните, сложните групи от клетки и накрая до първата жива клетка, появила се във водата.
Когато се говори за произхода на човека, често се казва, че той произлиза от маймуните. Тази мисъл предизвиква недоразумения, защото е неточна. Човекът не е произлязъл от висшите примати – днешните човекоподобни маймуни ( шимпанзе, горила, орангутан и гибон ). Сигурно е, че в човешката еволюционна линия фигурират животни, които ако съществуваха днес, щяха да бъдат включени таксономично към маймуните.
Според основната марксическа теория за произхода на човека е наречена стадийна теория, която разглежда човешската филогенеза като пет последователни стадия, сменящи се един след друг.Използвана литература:
„ От къде е дошъл човекът „; Артур Винделбанд; Земиздат, София, 1983
Няма коментари:
Публикуване на коментар